Разбулване на мистерията

Когато ние сме себе си, искаме другите веднага да ни разпознаят и признаят. Формата на тази оценка е разнообразна. Дори когато е положителна, тя ни действа стимулиращо като повишава нивата на допамин, но това ни прави понякога и зависими, защото идва отвън. Очакваме признание и това ни поставя в нова зависимост – тази на одобрението на околните. Искаме да бъдем себе си, но поставяме условието – само ако някой ни признае. Иначе се чувстваме угнетени и самотни.

И точно това отказва повечето хора и те се връщат към посредствения живот на отраженията на други същности. Хората са объркани, защото са свикнали да общуват с маски. Те не знаят как да се справят с разнопосочните сигнали на себесъщността и егото, което ние постепенно усвояваме като философия, светоглед и начин на комуникация. И те трябва да извървят подобен път, за да имаме равностойни на самите нас партньори, които да ни оценят по достойнство.

Да оставим време и пространство на хората да узреят за това. Мъдрост е да прецениш правилно кога да поливаш нечий растеж и кога да спреш да наливаш и да оставиш грижата на други градинари.