Желанията на другите

Хората около нас артикулират своите желания с далеч по-голяма лекота, отколкото са в състояние да идентифицират какви нужди се крият зад тях. Докато те говорят за желанията си, ние бихме могли да се опитаме да чуем кои нужди са незадоволени и биват маскирани под формата на определени желания. Нуждите са по-базови, те произтичат от характера на личността, от нейния темперамент и личностни характеристики. Има различни модели на описания на основните личностни типове като най-широко използвана е типологията на Карл Юнг. Ако човек има нужда от нов автомобил, то желание би било какъв точно модел, коя марка, какъв цвят, би разкрил специфични характеристики на личността, които се свързват именно с тези качества на желаната придобивка. Ако нямаме нужда от нова кола, но желаем да имаме най-новия модел от любимата марка, тук желанието е свързано с емоцията и имиджа, който вярваме, че придобивката ни помага да поддържаме.

Желанията са свързани с мечтите, може да бъдат по-непосредствени, бързо удовлетворими или въжделения, копнежи по нещо недостъпно и непостижимо. Там не задаваме въпроса дали те са реалистични или не, за да бъдат превърнати във визия и конкертни цели. Но както и мечтите, така и желанията, свързани с тези мечти, могат да бъдат автентични или внушени отвън. Ако са вътрешни може да бъдат желания на егото, което търси външно признание, а не на сърцевината ни. Разликата между двете е, че желанията на егото не ни носят удовлетворение, след като бъдат задоволени, а оставят празнина след краткотрайното доволство. Желанията, произтичащи от сърцевината ни носят мигове, които превръщаме във вечности – незабравими спомени, които искаме да пренесем в настоящето. Те са компас, индикатор за чувствата, които бликат от нас след като сме удовлетворили тези желания.