Нови знания

„В момента, в който спирате да учите нови неща, започвате да умирате.” – Айнщайн.

Колкото повече учим, толкова повече разширяваме съзнанието си. Но ако не сме стигнали до центъра си, повечето знания могат да ни доведат до изтощение. Следователно, критично важно е колкото се може по-рано да си зададем фундаменталните въпроси, които ще ни отведат не просто до по-голяма ерудиция, а до пълна себереализация. В този смисъл, духовността и висшите сфери на познание, са жизнено необходими, за да може розата в сърцето ни да разцъфти и хилядолистният лотос над главата ни да се разлисти като символи на цялостна себерелизация.

Да владеем тялото си, да контролираме ума си, да бъдем посветени в големите загадки на душата и да достигнем тези три нива на съществуване – физическо, умствено и духовно – това е пътят, който ни води към Себе си. Подсъзнателният ум е разделен на три части – нисш, среден и висш. Нисшият отговаря за активизирането и координирането на различните функции на тялото, но също така и за нашите импулси, страхове, фобии, натрапчиви идеи. Средната част ни помага в будно състояние. Тя анализира, сравнява и обобщава постъпилата информация. Помага ни, когато търсим отговор, той спонтанно да изникне от тази средна подсъзнателна част на ума ни и да реши проблема, който стои пред нас в ежедневието. Това е царството на интелектуалното и рационалното мислене. Висшият ум е източникът на интуицията, вдъхновението, блаженството и трансцеденталните преживявания. Оттук гениите получават прозренията си. Той е източник на по-дълбокото знание. Всички виждаме ограниченията на рационалния ум и огромната сила, която се крие в това да успееш да се качиш на по-горни нива. Болката и страданието идват от обитаването тъкмо в по-ниските нива на нашия ум. Щастието, покоят и истинската себереализация идват в резултат на постигане на по-висока себеосъзнатост.