Нови навици

Старите навици са основната ни бариера, която най-трудно се преодолява само с намерението да правим нещо различно. Те са топуз, който влачи на крака си спринтьора. Засилката в началото е нужна, за да се откъснем от мястото, на което седим. Старите навици са и като насрещен вятър. В сънно състояние може да ни се явяват като опита да бягаме или полетим с все сили, но невидима сила ни приковава към земята и не можем да се отлепим от мястото, на което сме.

Когато вложим достатъчно енергия в това да упорстваме в създаването на новите навици, старите постепенно ще престанат да ни спъват. Новият навик е като вълничка, която първоначално не се забелязва, но постепенно се превръща в огромна вълна, която разбива скалата на стария навик. Най-твърдите и най-устойчиви скали с времето биват подкопани от водата, която ги облива. Ако постоянстваме в малките промени, но не се отказваме от тях, в ежедневието ни ще настъпят коренни преобразувания, особено, ако промяната е насочена в корена на съществуващ проблем, стар непотребен навик, който ни държи привързани на едно място и ни обезсилва. Възможно е след време новият навик да има нужда да бъде променен, но докато ни служи и ни носи ползи, след като се превърне в част от втората ни природа, той става наш верен съюзник.