Нови нагласи

Негативизмът ни облива навсякъде. Пускаме телевизора и ни заливат със страховити новини. Виждаме навсякъде навъсени физиономии. Как можем да живеем нормално с тези нагласи? Постепенно този негативизъм отравя желанието ни да полагаме усилия. Когато опитаме да дадем един по-позитивен начин на разсъждение, откриваме, че хората ни взимат за извънземни. Вероятно се страхуваме да изоставим познатия и удобен възглед за живота, който споделя мнозинството. Сякаш човек се страхува да не остане сам, отлъчен, ако си позволи да има свое оригинално мислене. Но пък лидерите се отличават от тълпата последователи. Лидерството е дълбоко присъщо на всеки. Но обществото сега е организирано около потискане на индивидуалността. Родителите ни наказват, когато сгрешим и не спазваме техните правила. В училище ни учат как да мислим. В работата ни наказват, ако не подкрепяме статуквото. Изобщо отвсякъде ни вкарват в калъп и ни казват, че ако си различен, си осъден на провал. Никой няма да ни одобри. Такива нагласи ни водят до примиренчество, посредственост и живот с болка и страдания, постоянна неудовлетвореност с кратки залпове на възторг от нещо необикновено, което ни се е случва от време на време в сивия делник. Но ако си представим, че отвсякъде ни насърчават да сме различни и да изразяваме индивидуалността си, тогава нещата биха били различни. Тогава би било притеснително да нямаш свое собствено виждане, а още по-малко да се страхуваш да го изкажеш.

Победителите не чакат одобрение от средата, която да ги овласти да действат. Те действат, защото нагласите им ги движат отвътре навън, а когато успеят получават възхищението, одобрението и последователите, които в началото са били дори отрицатели и критици на намеренията им. Но не възхитата на околните е първопричината за това действие, а копнежът на същността към себеосъществяване.