Нови умения

Невероятно е да можем да правим това, което ни идва отвътре, а не това, което си мислим, че трябва. „Трябва“ е създадено от другите хора да предначертаят пътя ни и да получат нещо за себе си. Първо, това не е нашето нещо. Вървим към чужда дестинация и преследваме чужди цели. Второ, самото действие не е „нашето“ действие, а нещо, за което сме прочели, чули и възприели като нужно за успеха. С една дума това не е нашата пътека, а нечия друга. Вървим към своята дестинация, но по чужда пътека. Трето, може да не сме вътрешно готови за това действие, дори да е правилното за нас.

Това е нашата пътека, но се съмняваме и не искаме да се доверим на интуицията си. Разумът ни непрекъснато мърмори, че допускаме грешка. Това значи, че не сме се очистили от страховете си, не си вярваме или нямаме нужните знания или подготовка. Вървим по пътеката си необорудвани – без нужните знания и умения. Когато се прочистим от страховете си, когато се подготвим, тогава вътрешният ни глас ще ни даде знак. В този смисъл, колкото повече нови знания придобиваме и ги превръщаме в умения, ние ги задвижваме и ги правим неотменна част от нашите активи – придобитата ни компетентност. Това увеличава вътрешната ни увереност и смълчава саботьора в нас, който ни държи на мястото, където сме и ни нашепва, че там, за където сме тръгнали, нямаме нужните ресурси и това ни прави уязвими.

Малък процент от хората са авантюристи и предприемачи по дух. Останалите могат да усвоят нови умения и техники, с които да се пренастроят за успех. Именно това експериментиране със себе си ни дава възможност да усетим колко високо са границите ни. И че винаги има накъде да се развиваме. А това ни изпълва с оптимизъм, вяра в успеха и радост по време на самото пътуване.