Мисли

Мислите са форми, образувани в съзнанието по несетивен път. Те дават възможност за създаване на модели на света съобразно дадени намерения и желания. Мисленето отразява сложни верии от асоциации, непрекъснато усложняващи се. Важното е да се осъзнае – мислите, каквито и да са те, не сме самите ние. Те идват и си отиват, някои се завръщат постоянно и пораждат подобни на себе си мисли, държат ни в своя обсег, карат ни да забравим всичко извън тях, често дори непосредствената сетивна действителност. 

Мислите често пораждат действия. Всъщност, няма действие без предхождаща го мисъл. Мислите се конкурират помежду си, което поражда съмненията и колебанията. Мисленето има свойството да приема формата на това, за което мисли. А също така „да изземва“ функциите на Аз-а, да се „самообявява“ за единствения Аз. Така мислите се превръщат в самосбъдващи се пророчества. Постоянните мисли за едно и също нещо формират характер, а характерът се превръща в съдба. Ето защо осъзнаването на мислите може да ни помогне в тяхното овладяване и насочване в посока, която да ни служи, вместо да ни парализира.
„Можеш само ако мислиш, че можеш.” – Марк Тулий Цицерон
„Ако мислиш, че можеш и ако мислиш, че не можеш – все ще си прав.” – Хенри Форд