Его и себесъщност

Има два вида гласове вътре във всеки от нас. Автентични – такива, които произтичат от нашата истинска същност, и неавтентични, или бърборенето, което идва от егото. Егото е тази част от животинската ни природа, която се стреми да оцелее, да бъде нахранена, да бъде подсигурена, обгрижена и приета в стадото. От друга страна егото желае да получи признание и да има власт. То е алчно и страхливо. Желанията му са ненаситни и практически не може да бъдат удовлетворени. Когато постигне нещо, иска повече и повече и повече. Прави човека роб на прищевките. А прищевките на егото ни завладяват, ако не го управляваме чрез избора на нашия автентичен Аз

Нашата себесъщност има нужди и гравитира около определени ценности, които стоят в основата на нашите решения, на нашите колебания и нашите страхове. Ние не можем да постигнем удовлетворение, ако преследваме неавтентични цели, поставени или внушени ни от някой друг. Но какво означава да си воден от егото и какво – да си воден от истинската си същност? Толкова ли е лесно да приложим всичко на практика в ежедневието си? Очевидно не. Къде се намираме във всеки един момент от деня – дали в егото или в себесъщността? Защото не можем да очакваме изненадващи резултати от загрижена за нас вселена, когато не сме подравнени по нейната вибрация. Ако нещо не се случва по начин, който да ни доставя радост, щастие и трайно удовлетворение, най-вероятно не е част от това, което сме ние в дълбоката си същност, а част от игрите на егото.