Веслава Попова, треньор и коуч по лидерство, сертифициран MBTI консултант

За непосветените, четирибуквените означения на MBTI психологическите типове са като QR код 😊, но който се гмурне в това приключение за „дешифриране на своя код“, може да го превърне в страст за цял живот. Себепознанието ни се задълбочава, научаваме се да не плуваме срещу течението на своите вродени предпочитания, учим се как да управляваме както активите, така и пасивите на своя тип. Превръщаме се в майстори, когато успеем бързо да се ориентираме в типа на човека отсреща и да изградим хармония в общуването си с него или нея, на база познанията за психологическите типове и непрекъсната практика по „разчитането“ им при общуването.
Този „код“ ни помага да разберем не само нашите естествени склонности, но и предпочитанията на тези, с които живеем, работим и общуваме непрекъснато. Колко добре би било, ако имахме всичкоотварящ тайнствен шперц при нови запознанства, за да „четем“ хората по-лесно, по-бързо и да адаптираме изказа и езика на тялото си, така че неусетно да се настроим на вълните на човека отсреща…
Този четирибуквен код ни дава информация за нашия психологически тип и хората, които са важни за нас. Защо ни е необходим? Колко често нашите послания не стигат до умовете и сърцата на аудиторията ни или не по този начин, по който ние сме искали? Това е достатъчно да се запитаме какво пропускаме. Ето какво, накратко:

Източници на енергия: Знаем ли откъде черпим енергията си? А другите около нас? От външния свят на събития, хора или предмети? Склонни ли сме веднага след като външен шум прекъсне нашите размишления и занимания да насочим вниманието си към източника на този шум и да прекъснем това, което правим в момента, без това да ни подразни?
Много вероятно е да сме Екстраверт, ако нашият фокус е съсредоточен към външни на нас обекти през повечето време от денонощието. Докато наблюдавате света наоколо и взимате решения, вербализирате ли наблюденията си пред другите хора? Отваряте уста и едва тогава започвате да мислите какво ще кажете? Зареждат ли ви позитивно действията и общуването с други хора? Чувствате ли се изцеден, ако твърде много време прекарвате изолиран и сам със себе си? Когато общувате, говорите ли вие през повечето време, докато другите ви слушат? Случва ли ви се след срещи да си кажете: „Кога ще се науча да си затварям устата и да изслушвам другите?“ Ако сте отговорили положително на тези въпроси, е по-вероятно да се Екстраверт. Разбира се, за да сте убедени, е препоръчително да попълните MBTI въпросника, за да установите със сигурност, а ако продължавате да се колебаете, най-вероятно сте Амбиверт, т.е. приблизително по равно и от двата типа. Може да си помислите, че сте амбиверт, но всъщност да не сте, а по-скоро да клоните към срещуположния тип след като сте „на жизненото поприще в средата“, за да балансирате. Карл Юнг нарича този процес „развитие на типа“. Човек се ражда екстраверт или интроверт, но развива срещуположния тип поради социална принуда, по вътрешна необходимост или в процеса на достигане на психологическа зрялост след 40 годишна възраст.
Ако сте Екстраверт, вие плувате по течението на всяко събитие за изграждане на мрежи. С лекота се движите между хората, заговаряте ги, реагирате мигновено на всяка тема, дори да не сте запознати с нея, чувствате се в свои води в общуването с други без смущения. Често се оказвате в центъра на вниманието, разказвате някаква забавна случка или история, ангажирате вниманието на околните и те ви слушат с благодарност, че сте иззели тази неприятна за тях функция да се чудят какво да кажат на хора, които по-малко познават или не са виждали отдавна. Можете да се възползвате спокойно от тази своя потенциално силна страна, ако сте усвоили и правилата за ефективна комуникация, които са еднакво важни както за екстраверти, така и за интроверти. Така няма да направите впечатление на повърхностен човек, бърборко, или на цветарка, която вършее из стаята и се държи приятелски с всички, но не е близка с никого.
Нещо важно: американското общество приблизително е 3:1 култура на екстраверти. Ето защо интровертите там са в много трудна позиция, както и навсякъде, където този тип бизнес култура се налага и в българските офиси на мултинационални компании. Натискът, на който са подложени интровертите е огромен: казва им се „Стегни се“, „Прави като другите“. Като учещи ги оценяват въз основа на „участие в час“. На работното място екстравертите са склонни да монополизират срещите и с лекота оборват опозицията, благодарение на своята речовитост, и като резултат получават далеч повече внимание, отколкото заслужават. Разбира се, това съвсем не означава, че те са по-успешни с това, което правят, но оставят такова впечатление, бидейки в светлините на прожекторите.
Екстравертите могат да бъдат проблем дори за другите екстраверти. Докато размишляват на глас в процеса на взимане на решение или разглеждане на възможните алтернативи, може и да подразнят останалите в стаята, тъй като обсебват тяхното лично пространство със своята персона, мисли, чувства и идеи, както и изпълват въздуха с изглеждащо за другите празнословие с малко есенция. В този момент, Екстравертът не си дава сметка, че не е центърът на Вселената и останалите не са длъжни да участват в неговия вътрешен диалог, освен, ако не е достатъчно осъзнат за този ефект, а именно когато успява да озапти вътрешния си подтик и да организира в кратки и ефективни послания непрестанния вербален поток, особено когато е под напрежение или е емоционално ангажиран. Екстравертите могат да  бъдат възприемани като доста непоносими за интровертите и е добре да бъдат осъзнати за това.
Ето защо емоционалната интелигентност е задача за всеки, който иска да постига разбирателство с другите и да работи добре в екип, независимо дали е Екстраверт или Интроверт, Сетивен или Интуитивен, Мислещ или Чувстващ, Оценяващ или Възприемащ. Но тъй като сме се концентрирали върху източниците на енергия, то е време да разберем малко повече за противоположния тип – интровертите.
Интровертът има нужда от достатъчно време насаме. Но това време често бива откраднато от екстравертите. Още от деца една екстравертна майка може да кара детето си да общува с други деца, да счита, че нещо „не е наред“ с нейното, особено, ако самата тя е отгледана по екстравертен начин и го е приела за норма, но детето не е. И двата са нормални и валидни начини за получаване на енергия. Докато екстравертът е фокусиран вън от себе си, интровертът е насочен навътре към себе си. За него е естествено да размишлява, да генерира свои идеи, да чете, да слуша, вместо да участва в групови занимания. Впрочем, отворените офис пространства са убийствени за интровертите. Твърде много външен шум и отвличането на вниманието ги изчерпва повече от всичко. Ето защо можем да открием чудесни специалисти, които рано прегарят в екстравертни бизнеси и среди, където непрекъснато някой иска и обсебва тяхното време, внимание, очаква се бърза комуникация, непрекъснато жонглиране между хора, проекти и задачи, разтягат се вътрешните им ресурсите в множество мултитаскинг работни роли, които по никакъв начин не извличат максималното от техните таланти и начините, по които могат да изявят най-доброто от себе си. Вместо това биват преценявани по екстравертни стандарти, все едно риба да бъде подложена на преглед на представянето по стандартите за куче. И така, вместо да улеснят продуктивността на служителите, тези отворени пространства се оказват буквално кошари, в които интровертите изглеждат като черните овце сред стадото и са може да бъдат нарочени за цепещи се от колектива вълци-единаци или особняци, докато те просто търсят как да си заредят изтощените батерии от жужащите наоколо екстраверти.
На пръв поглед, един мениджър Човешки ресурси би казал, че това са неподходящи хора за екстравертната култура на компанията и биха създали процедури за наемане, които да открият навреме това предразположение и да бъдат стопирани за прием още на входа на компанията. Това е въздействие на организационни среди, чиито култура и начин на работа са базирани на минали управленски модели и парадигми, с каквито са отгледани самите те като кадри и не са осъвременили управленските си познания. Не е беда, ако са монополисти на пазара и предлагат най-добрите условия, но дори и тогава, е редно да знаят, че все по-малко хора са склонни да жертват психичното си здраве заради компенсационния пакет. Интровертите имат толкова много качества, които остават скрити при такъв подход, че всяка организация, която не създаде среда, в която и те да виреят при правилните външни условия, е обречена да работи под потенциала си. Интроверти са велики учени, писатели, режисьори, хора на изкуството, лидери, инженери, ИТ специалисти. Дори самият Карл Юнг е интроверт. Един Екстраверт не би имал търпението да се съсредоточи толкова дълго върху една задача, докато Интровертът го прави естествено. Докато е насаме, интровертът има достатъчно време да обмисли нещата, да ги огледа от всички страни, без да се налага да се разсейва и така да си изясни картината на спокойствие и да вземе ясни решения. Ако въпреки всичкото време на света, Интровертът не успее да вземе решение, то последната буква от четирибуквения код на психологическия му тип е влязла в играта. За това ще се спра по-подробно в друга статия.
В резюме, всички ние имаме нужда от качествено общуване. Емоционално-интелигентният комуникатор отдава нужното време и внимание да знае с кого, как и колко да общува. Не прибързва с умозаключения на база своите личностни и обусловени от средата нагласи и предубеждения, а се стреми да опознае и разбере отсрещната страна, вместо да етикира и оцени негативно различното от себе си. И трябва да знаем, че няма най-добър тип, както и „чисти типове“. Какъвто и да е вашият тип, е най-добре първо да го осъзнаете и след това да се стремите да развиете непредпочитаните, но важни за определената социална роля задачи. Задълбоченият изследовател, като правило Интроверт, би искал да надникне и по-детайлно какво се крие зад дихотомичната нагласа екстравертност-интровертност, докато Екстравертът вероятно вече е прехвърлил този текст набързо и вниманието му е отвлечено към нещо друго.