Свързвай се
Нуждите на другите
Себепознанието ни открехва един свят, в който откриваме своята уникалност. Осъзнаваме това, което ни отличава и което ни прави индивидуалност, вече осъзнали собствените си нужди, ценности и съдба. За да осъществим себе си в света е нужно да познаваме и чуждата уникалност. Какво ни свързва с останалите хора, с които взаимодействаме и с какво те са по-различни от нас в своята по-дълбока същност? Възможно е да открием, че нуждите на хората от екипа ни са специфични и не са толкова лесно различими, ако не ги наблюдаваме с цел да вникнем в тях.
Човешките нужди са най-разнообразни: да бъдат приети, да се усещат завършени, да бъдат обичани. Някои имат потребност да бъдат прави, други – да бъдат обгрижвани, да бъдат сигурни, да им е комфортно. Трети – да комуникират, да контролират, да бъдат полезни, да изпълняват дълга си, да имат свобода и т.н. Нуждата да бъдеш приет от своя страна може да означава да бъдеш одобрен от околните, да бъдеш включен, да имаш разрешение за това да бъдеш или действаш, да бъдеш уважаван.
Внимателното изучаване на чуждите нужди може да задълбочи познанието ни за това как можем да се свържем по-успешно с автентичността у другия без да нахлуваме в личното му пространство с прекалено любопитство. Фокусът на внимание върху другия ще ни се отплати с това да можем да познаваме и предвиждаме кои нужди ще търсят да бъдат удовлетворени. А това ни държи в кръга на влияние и проактивност относно очакваните промени в хората и средата, която ни заобикаля.
Желанията на другите
Хората около нас артикулират своите желания с далеч по-голяма лекота, отколкото са в състояние да идентифицират какви нужди се крият зад тях. Докато те говорят за желанията си, ние бихме могли да се опитаме да чуем кои нужди са незадоволени и биват маскирани под формата на определени желания. Нуждите са по-базови, те произтичат от характера на личността, от нейния темперамент и личностни характеристики. Има различни модели на описания на основните личностни типове като най-широко използвана е типологията на Карл Юнг. Ако човек има нужда от нов автомобил, то желание би било какъв точно модел, коя марка, какъв цвят, би разкрил специфични характеристики на личността, които се свързват именно с тези качества на желаната придобивка. Ако нямаме нужда от нова кола, но желаем да имаме най-новия модел от любимата марка, тук желанието е свързано с емоцията и имиджа, който вярваме, че придобивката ни помага да поддържаме.
Желанията са свързани с мечтите, може да бъдат по-непосредствени, бързо удовлетворими или въжделения, копнежи по нещо недостъпно и непостижимо. Там не задаваме въпроса дали те са реалистични или не, за да бъдат превърнати във визия и конкертни цели. Но както и мечтите, така и желанията, свързани с тези мечти, могат да бъдат автентични или внушени отвън. Ако са вътрешни може да бъдат желания на егото, което търси външно признание, а не на сърцевината ни. Разликата между двете е, че желанията на егото не ни носят удовлетворение, след като бъдат задоволени, а оставят празнина след краткотрайното доволство. Желанията, произтичащи от сърцевината ни носят мигове, които превръщаме във вечности – незабравими спомени, които искаме да пренесем в настоящето. Те са компас, индикатор за чувствата, които бликат от нас след като сме удовлетворили тези желания.
Ценностите на другите
Ако желанията и нуждите на хората около нас са различни от нашите, това е добра база за създаване на силен екип от хора с различни умения и мотивационни нагласи. Ако те съвпадат напълно, по-вероятно е да се породи конкуренция, отколкото сътрудничество. Различието в ценностите, обаче, може да породи сериозни конфликти на интереси, особено ако са разнопосочни, тъй като ценностите са тези, които са в сърцевината на личността и я насочват към житейското й предназначение.
Приключенският дух на един може да срещне стена от съпротива у по-консервативен човек, ориентиран към ценностите на комфорта, домашния уют и сигурността в живота. Ценности са още естетиката, трансформациите, креативността, откривателството, любовта, лидерството. У други са заложени като изконни ценности съвършенството, свързаността, чувствителността, духовността, преподаването, побеждаването. Те описват най-характерното у всеки човек, което той навсякъде ще се стреми да изявява и потискането им ще го доведе до демотивация, стрес, депресия, натрупване на вътрешно напрежение или загуба на жизнена сила.
Вярванията на другите
Ние имаме всякакви убеждения, които сме формирали по два начина. Първият е това, на което сме били учени от родители, учители, книги, хора с авторитет и влияние, медии. Вторият е това, на което сме се научили ние от личен опит. Има и трети начин – това, което сме научили наблюдавайки другите, живота около нас като така формираме понятия, правим умозаключения.
Разликата между вярването и убеждението е само в степента на осъзнатост. Докато убежденията ни са съзнателни, вярванията ни са несъзнателни и полусъзнателни. Дадено вярване може да влезе в конфликт с артикулирано убеждение. Подсъзнателните вярвания са отгласи от онова, което ние мислим за себе си, когато дълго сме били облъчвани от външни фактори, повлияли на себеоценката ни. Ние може да виждаме потенциал у другите, а те да виждат само ограничения. В този смисъл потенциалът им е заплашен да остане нереализиран.
Съзирайки този потенциал и усещайкии вътрешните бариери пред неговото пълно разгръщание, ние можем да се превърнем в катализаор за разцъфването на пъпката в пълнокръвна роза.
Поведенията на другите
Когато взаимодействаме с другите около нас, ние често сме фокусирани само върху това, което ние искаме от тях, как да угодим на тези, от които зависим, за да получим онова, от което мислим, че имаме нужда или как можем да ги ангажираме да бъдат по-отдадени и по-мотивирани. Поведенията им са ключ към техните емоции, чувства и мисли. Жестовете, мимиките, позата на тялото, постъпките, реакциите на хората, с които взаимодействаме, са показателни за това какви са неизречените от тях истини за нещата, които са важни за тях. Откритостта е необходима за широко сътрудничество, но хората са различни. Не всички са осъзнати за това, което действително мислят и чувстват, думите им се различават от делата и не винаги са преднамерени в тези разминавания с цел да ни манипулират.
Предимството на един себеосъзнат пред останалите е, че познавайки себе си в по-голяма дълбочина, това ни помага да познаваме по-добре и другите освен ако изборът ни е да работи сами в изолация върху проект, където Азът е единственият субект. Във всички останали случаи се налага да взаимодействаме с други хора. Сигналите, които изпращат околните са важни за нашия успех, особено ако са наши вътрешни или външни клиенти, от чието отношение зависи нашето бъдеще.
Синхронизация на стъпките
Идва моментът, в който различията трябва да се синхронизират, за да се постигне единодействие. Ако успеем да хванем ритъма на движението, самият ритъм ще ни води, а усетът ще ни даде сигнал каква стъпка да направим, така че да не стъпваме върху другия и все пак да се движим заедно с него към заветната цел. Разписването на ролите, отговорностите, целите, задачите, сроковете и екипните роли могат да помогнат много за по-стандартизираните дейности. В по-непредвидими и качествено нови ситуации импровизацията, спокойствието, увереността, присъствието ни да улавяме сигналите отвън и да ги синхронизираме с тези отвътре, може да ни даде устрема на яхналия вълната сърфист.
Възможно е хората около нас да се чувстват объркани от промяната и излизането от тоналност на вече познатата мелодия. Ето защо в такива ситуация този, който пори вълните с поглед устремен напред и поддържащ темпото е този, който изпъква като лидер. Лидерство е нужно и там, където има изоставащи и нуждаещи се да хванат темпото. Обгрижващ и емпатичен лидер, който умее да синхронизира в движение е ценен и предизвиква спонтанно доверие също както лидерът визионер и кормчия. Екипажът е силен тогава, когато и двете функции са запълнени. Всяка от тези роли идва естествено на Навигатора и Катализатора. Какъв е вашият лидерски стил, научете от въпросника „Личностни и лидерски стилове“, базиран на Индикатора Майерс Бригс.