Развивай

Нови знания

„В момента, в който спирате да учите нови неща, започвате да умирате.” – Айнщайн.

Колкото повече учим, толкова повече разширяваме съзнанието си. Но ако не сме стигнали до центъра си, повечето знания могат да ни доведат до изтощение. Следователно, критично важно е колкото се може по-рано да си зададем фундаменталните въпроси, които ще ни отведат не просто до по-голяма ерудиция, а до пълна себереализация. В този смисъл, духовността и висшите сфери на познание, са жизнено необходими, за да може розата в сърцето ни да разцъфти и хилядолистният лотос над главата ни да се разлисти като символи на цялостна себерелизация.

Да владеем тялото си, да контролираме ума си, да бъдем посветени в големите загадки на душата и да достигнем тези три нива на съществуване – физическо, умствено и духовно – това е пътят, който ни води към Себе си. Подсъзнателният ум е разделен на три части – нисш, среден и висш. Нисшият отговаря за активизирането и координирането на различните функции на тялото, но също така и за нашите импулси, страхове, фобии, натрапчиви идеи. Средната част ни помага в будно състояние. Тя анализира, сравнява и обобщава постъпилата информация. Помага ни, когато търсим отговор, той спонтанно да изникне от тази средна подсъзнателна част на ума ни и да реши проблема, който стои пред нас в ежедневието. Това е царството на интелектуалното и рационалното мислене. Висшият ум е източникът на интуицията, вдъхновението, блаженството и трансцеденталните преживявания. Оттук гениите получават прозренията си. Той е източник на по-дълбокото знание. Всички виждаме ограниченията на рационалния ум и огромната сила, която се крие в това да успееш да се качиш на по-горни нива. Болката и страданието идват от обитаването тъкмо в по-ниските нива на нашия ум. Щастието, покоят и истинската себереализация идват в резултат на постигане на по-висока себеосъзнатост.

Нови умения

Невероятно е да можем да правим това, което ни идва отвътре, а не това, което си мислим, че трябва. „Трябва“ е създадено от другите хора да предначертаят пътя ни и да получат нещо за себе си. Първо, това не е нашето нещо. Вървим към чужда дестинация и преследваме чужди цели. Второ, самото действие не е „нашето“ действие, а нещо, за което сме прочели, чули и възприели като нужно за успеха. С една дума това не е нашата пътека, а нечия друга. Вървим към своята дестинация, но по чужда пътека. Трето, може да не сме вътрешно готови за това действие, дори да е правилното за нас.

Това е нашата пътека, но се съмняваме и не искаме да се доверим на интуицията си. Разумът ни непрекъснато мърмори, че допускаме грешка. Това значи, че не сме се очистили от страховете си, не си вярваме или нямаме нужните знания или подготовка. Вървим по пътеката си необорудвани – без нужните знания и умения. Когато се прочистим от страховете си, когато се подготвим, тогава вътрешният ни глас ще ни даде знак. В този смисъл, колкото повече нови знания придобиваме и ги превръщаме в умения, ние ги задвижваме и ги правим неотменна част от нашите активи – придобитата ни компетентност. Това увеличава вътрешната ни увереност и смълчава саботьора в нас, който ни държи на мястото, където сме и ни нашепва, че там, за където сме тръгнали, нямаме нужните ресурси и това ни прави уязвими.

Малък процент от хората са авантюристи и предприемачи по дух. Останалите могат да усвоят нови умения и техники, с които да се пренастроят за успех. Именно това експериментиране със себе си ни дава възможност да усетим колко високо са границите ни. И че винаги има накъде да се развиваме. А това ни изпълва с оптимизъм, вяра в успеха и радост по време на самото пътуване.

Нови нагласи

Негативизмът ни облива навсякъде. Пускаме телевизора и ни заливат със страховити новини. Виждаме навсякъде навъсени физиономии. Как можем да живеем нормално с тези нагласи? Постепенно този негативизъм отравя желанието ни да полагаме усилия. Когато опитаме да дадем един по-позитивен начин на разсъждение, откриваме, че хората ни взимат за извънземни. Вероятно се страхуваме да изоставим познатия и удобен възглед за живота, който споделя мнозинството. Сякаш човек се страхува да не остане сам, отлъчен, ако си позволи да има свое оригинално мислене. Но пък лидерите се отличават от тълпата последователи. Лидерството е дълбоко присъщо на всеки. Но обществото сега е организирано около потискане на индивидуалността. Родителите ни наказват, когато сгрешим и не спазваме техните правила. В училище ни учат как да мислим. В работата ни наказват, ако не подкрепяме статуквото. Изобщо отвсякъде ни вкарват в калъп и ни казват, че ако си различен, си осъден на провал. Никой няма да ни одобри. Такива нагласи ни водят до примиренчество, посредственост и живот с болка и страдания, постоянна неудовлетвореност с кратки залпове на възторг от нещо необикновено, което ни се е случва от време на време в сивия делник. Но ако си представим, че отвсякъде ни насърчават да сме различни и да изразяваме индивидуалността си, тогава нещата биха били различни. Тогава би било притеснително да нямаш свое собствено виждане, а още по-малко да се страхуваш да го изкажеш.

Победителите не чакат одобрение от средата, която да ги овласти да действат. Те действат, защото нагласите им ги движат отвътре навън, а когато успеят получават възхищението, одобрението и последователите, които в началото са били дори отрицатели и критици на намеренията им. Но не възхитата на околните е първопричината за това действие, а копнежът на същността към себеосъществяване.

Нови навици

Старите навици са основната ни бариера, която най-трудно се преодолява само с намерението да правим нещо различно. Те са топуз, който влачи на крака си спринтьора. Засилката в началото е нужна, за да се откъснем от мястото, на което седим. Старите навици са и като насрещен вятър. В сънно състояние може да ни се явяват като опита да бягаме или полетим с все сили, но невидима сила ни приковава към земята и не можем да се отлепим от мястото, на което сме.

Когато вложим достатъчно енергия в това да упорстваме в създаването на новите навици, старите постепенно ще престанат да ни спъват. Новият навик е като вълничка, която първоначално не се забелязва, но постепенно се превръща в огромна вълна, която разбива скалата на стария навик. Най-твърдите и най-устойчиви скали с времето биват подкопани от водата, която ги облива. Ако постоянстваме в малките промени, но не се отказваме от тях, в ежедневието ни ще настъпят коренни преобразувания, особено, ако промяната е насочена в корена на съществуващ проблем, стар непотребен навик, който ни държи привързани на едно място и ни обезсилва. Възможно е след време новият навик да има нужда да бъде променен, но докато ни служи и ни носи ползи, след като се превърне в част от втората ни природа, той става наш верен съюзник.

Нови вярвания

Успехът и щастието, за които мечтаем, може да се окажат недостижими, ако се градят на досегашните ни вярвания. Опитът от миналото е нож с две остриета. Няколко провала в постигането на мечтата, не означава, че тя е непостижима, а че начинът, по който сме действали досега, не е работещ. Вероятно е досегашните ни действия да се основават върху стари убеждения и подсъзнателни вярвания, които ни водят до тези резултати. Възможно е да подценяваме, че имаме нужда от определен ресурс, вътрешен или външен, а не е изключено и да свръхнадценяваме важността му.

Ако не съумеем сами да стигнем до мечтаните резултати, може да сме подценили нуждата от подкрепящи партньори в това пътешествие в неизвестното. Добрата екипировка може да означава и наличие на резонатор, с помощта на който да се огледаме за подпрагово въздействие на неосъзнати наши вътрешни представи, които правят почвата неподходяща за покълване на точно определените нови семена, които сме засели. Дълбоката предварителна оран може да е оставила някой и друг плевел в подсъзнанието ни, за съществуването на който се опитват да ни насочат точно тези последващи неуспехи. А е възможно времето, което сме определили за постигане на целта да е било свръхоптимистично за положения труд и вложените ресурси. Честният и задълбочен анализ и саморефлексия изисква и поглед отстрани на безпристрастен, компетентен и мотивиран да успеете наблюдател, който няма конфликт на интереси с постигането на целите ви поради емоционални, приятелски, роднински или финансови обвързаности.