Слушай и учи
Автентичност: кой съм аз?
Всеки от нас е уникален. Това е добре известна истина. Нещо, което уж всеки знае, но шепа хора прилагат. Едва 5% от хората по света дръзват да заявят своя Аз по начин, който извява дълбоката им същност. В свят, в който повечето са нечии чужди копия, малцина дръзват да бъдат себе си. И точно те стават моделите за подражание или обожание на всички останали след като първоначално биват осмивани и отхвърляни.
Моделите, с които сме израснали, са ни внушили, че за да бъдем приети, обичани от близките и одобрени от обществото, ние трябва да отговорим на техните очаквания. Образците за подражание, спечелили слава, богатство и популярност, ни дърпат в посока да се унифицираме със стандарта, който те самите са създали бидейки различни от всички останали. Иронично, точно тези стандарти, в които ставаме блестящи само, за да осъзнаем, че са се превърнали в най-големите вериги по пътя към автентичния Аз и вместо удовлетворение, ни носят опустошение.
Колко са българите дръзнали да създадат собствена марка? Едва ли повече от 1-2%. Страхът, който шепти а какво ако никой не ми обръща внимание такъв, какъвто съм? Чудесно. Ако всички ви обръщат внимание, ако всеки ви харесва, най-вероятно не сте нищо особено. Най-вероятно добре следвате тълпата. Ярките индивидуалностите поляризират. И тъкмо това е подемната сила за техния възход. Светът се нуждае от повече хора, които са автентични, отколкото от добре дресирани угаждачи на всички.
Его и себесъщност
Има два вида гласове вътре във всеки от нас. Автентични – такива, които произтичат от нашата истинска същност, и неавтентични, или бърборенето, което идва от егото. Егото е тази част от животинската ни природа, която се стреми да оцелее, да бъде нахранена, да бъде подсигурена, обгрижена и приета в стадото. От друга страна егото желае да получи признание и да има власт. То е алчно и страхливо. Желанията му са ненаситни и практически не може да бъдат удовлетворени. Когато постигне нещо, иска повече и повече и повече. Прави човека роб на прищевките. А прищевките на егото ни завладяват, ако не го управляваме чрез избора на нашия автентичен Аз.
Нашата себесъщност има нужди и гравитира около определени ценности, които стоят в основата на нашите решения, на нашите колебания и нашите страхове. Ние не можем да постигнем удовлетворение, ако преследваме неавтентични цели, поставени или внушени ни от някой друг. Но какво означава да си воден от егото и какво – да си воден от истинската си същност? Толкова ли е лесно да приложим всичко на практика в ежедневието си? Очевидно не. Къде се намираме във всеки един момент от деня – дали в егото или в себесъщността? Защото не можем да очакваме изненадващи резултати от загрижена за нас вселена, когато не сме подравнени по нейната вибрация. Ако нещо не се случва по начин, който да ни доставя радост, щастие и трайно удовлетворение, най-вероятно не е част от това, което сме ние в дълбоката си същност, а част от игрите на егото.
Трите кръга на съвършенството
Всеки от нас има много специално място, което е предназначено само за него и за никой друг. Но за откриването на това специално място понякога са нужни години. Според Джим Колинс, автор на „Пътят към величието“, да открием онова, което ще ни направи велики, отнема средно четири години. За да открием пресечната точка на това, в което ни е генетично заложено да бъдем най-добри, онова, което разпалва страстта ни и на накрая коя е икономическата дейност, където можем да приложим предните две, се изисква посветеност на каузата да открием Пътя към Себе си с дисциплината на научен изследовател, златотърсач и алхимик.
Три са областите, в които трябва да се концентрираме, за да достигнем до първоизточника на непресъхващата жизнена енергия. Първият кръг е това, което ни е страст. Вторият е това, което ни е природен талант и бихме постигнали лично съвършенство, ако положим труд да го развием. Третият кръг е областта, където можем да имаме икономическа изгода. Сърцевината на трите кръга е Зоната на личното ни величие.
Таланти
Талантът е небесен дар. Нещо, което умеем без да сме били обучавани на него. Това е специално умение, което не е придобито чрез практика, както обикновените умения, на които се учим през целия живот. Всеки от нас има неща, които ни се отдават с лекота и неща, върху които трябва да положим огромен труд, за да постигнем прилично ниво на владеене.
За да постигнем майсторство има само един начин – да открием кои са нашите дарования. Това не е толкова лесно, колкото изглежда. Тъй като талантите далеч не са това, което бихме открили в дисциплините, които се изучават в училище, те могат да останат скрити и така цял живот да копаем на грешната нива и да се борим с неудовлетворение, разочарования, загуби, влошено здраве и продължителни депресии. Талантите могат да бъдат както лекота в усвояване на определен вид материя, така и качества на личността, дадености на физическото тяло, специфики на възприятие, сфери на необичайна интелигентност.
Изключително важно е да открием в какво наистина ни бива над средното ниво без да полагаме особени усилия. Там е разковничето на нашия бъдещ успех.
Преносими умения
Освен талантите, където можем да развием майсторство, ние можем сравнително добре да вършим определени неща, без да сме най-добрите в тях. Те са важни и необходими, за да можем да се осъществим в средата, в която прилагаме талантите си.
Всеки опит може да ни развие умения, които да пренесем в следващата си дейност. В този смисъл излишни познания няма. Има липса на въображение как да използваме уменията, които вече притежаваме. Всяка конкретна работа си има определена специфика, но има умения, които са необходими за всяка дейност. Изградим ли уменията за комуникация, управление на себе си, поведението си, времето и задачите, работата в екип, лидерските и управленските си умения, то полето за нови възможни дейности, с които да се заемем, се разширява чувствително. Това ни дава още по-голям набор от възможности, в които можем да изявим себе си и да се реализираме без оглед на естествения жизнен цикъл на конкретни професии и занимания, както и икономическата им изгода.
В този смисъл инвестицията в това човек да развива преносимите си умения, се отплаща многократно. Вместо да се фокусираме само върху техническите специфики на дадена област на познание, което може силно да стесни набора от възможности, които имаме за професионална реализация, ние увеличаваме способността си да прилагаме тези умения в различни сфери на дейност.
Чувства
Емоционалната интелигентност е с по-голяма тежест от IQ за успеха на личността. „О, човече, себе си познай и ще познаеш Вселената и Боговете“ гласи надпис пред древния храм на Аполон в Делфи, но твърде малко хора гледат навътре – там, където е зародишът на личната сила и причините за провала на иначе интелигентни и ерудирани хора.
Чувствата са онзи така пренебрегван от него аспект на личността, които лежат в основата на себепознанието. Емоцията е подсъзнателната човешка реакция, в зависимост от вградените в паметта ни асоциации от сетивни усещания и вътрешни преживявания в определени ситуации. Ако осъзнаем емоциите, които изпитваме, можем да получим нов и по-различен поглед към случващото се в нас, извън нас и неговото отражение вътре в нас. Така осъзнати емоциите се превръщат в чувства. Те са по-дълготрайни и по-устойчиви. Ако емоциите произтичат от биологичните процеси вътре в човека, то чувствата са по-осъзнати.
Чувства са любовта, страстта, омразата, стресът, удивлението, преклонението, възхищението. Естетически чувства са чувство за възвишено, за хумор, за трагично. Човек през целия си живот е подвластен на емоциите и чувствата си. Възпитанието на чувствата и овладяването на емоциите води до по-висока нравственост и сила на личността, особено на деструктивните чувства, които могат да подкопаят способността на човека да живее пълноценен, щастлив и хармоничен живот.
Страсти
Кои са нещата, към които изпитвате трайна страст? Не е нужно да търсим някакви обективни критерии за това дали наистина сме най-добри в това, към което изпитваме страст. Няма смисъл от сравненията, защото дори и да нямаме най-големия природен талант спрямо някой друг, самият факт, че изпитваме страст и искаме да го правим, е достатъчен сам по себе си да ни държи мотивирани да го правим дълго време без да ни отегчи.
Страст са неща, в които имаме природен талант, но и неща, които е предназначено да развием в този живот и затова тези страсти не ни напускат дори, когато избираме да следваме гласа на разума и се отказваме от тях. Те ни преследват по всякакъв възможен начин и ако дълго ги потискаме, се появяват в сънищата ни, в активното ни въображение, в мечтите ни. Има нещо, което ако не му отделите нужното време и внимание, то пак ще ви застигне. Под нова форма. И ще има по-тежки и опустошителни последствия.
Огледайте се навътре. Кое е онова, което пали сърцето ви?
Ценности
Ценностите са идеали, които формират трайни убеждения за това кое е добро и зло, кое е етично и неетично, правилно и неправилно. Ценностите на обществото не винаги, дори доста често не съвпадат с личните ценности на всеки човек, които са строго индивидуални и зависят както от гените ни, от природните таланти, вродени личностни нагласи, така и от семейните влияния в най-ранно детство, от средата, в която сме израсли.
Ценностите са нашият вътрешен компас, който ни сочи пътя към пълната себереализация, към онова специално място на щастие, душевен комфорт и усещане за пълнота, автентичност и блаженство. Те са онзи ориентир, около който целите, които следваме, са правилните. Погрешните цели обикновено ни водят до неудовлетвореност, усещане за личен провал, тъй като те не са синхронизирани с най-дълбоките ни ценности. Те са продиктувани от мимолетни желания, които търсят бързо удовлетворяване без оглед на екологията със стремежите на душата. Желания, които не са в синхрон с ценностите ни, макар и удовлетворени, ни носят чувство на смут, вина и безпокойство.
Нужди
Нуждите са онези минимални условия, които са необходими, за да може личността да функционира на по-висшите си нива – да живее живот ориентиран към изпълнение на личната си мисия, пресечна точка на базовите ѝ ценности. Ако тези минимални условия не бъдат удовлетворени, човек бива хванат в капана на гонитбата им и става жертва на мисли, събития и хора, които предизвикват у него отрицателни емоции – гняв, тъга, отчаяние, страх. Трайната неудовлeтвореност от живота, водеща до депресия, произтича от преследване на незадоволени нужди вместо реализиране на мечти.
Има общи за всички хора нужди, които са базови и са описани от Маслоу в популярната Пирамида на потребностите. Но дори и общовалидни приоритизацията на едни нужди като по-спешни за сметка на други е строго индивидуално. Всеки от нас, за да открие своя път към успеха и щастието, следва да тръгне на пътешествие обратно към себе си, за да осъзнае какви незадоволени нужди има, които му пречат да разгърне напълно потенциала си.
Инструментите ни помагат значително в това пътешествие, но основната работа всеки трябва да я свърши сам. Няма консултант, партньор, коуч или експерт, колкото и опитен, знаещ и посветен да е той, който да може да компенсира липсата на фокусирано усилие от страна на клиента на услугата.
Нагласи
Швейцарският психолог Карл Юнг е разработил теория за личностните типове, приложена в практиката чрез въпросника Майерс Бригс, според която всеки от нас има определени личностни предпочитания по бинарна скала, според която всеки човек попада в един от 16-те психологически типа според това дали е екстраверт или интроверт, сетивен или интуитивен, чувстващ или мислещ, оценяващ или възприемащ. Смисълът на това човек да осъзнае кои са вродените му предпочитания е да сътвори живот, който най-пълно съответства на личностните му нагласи като ежедневен ритъм на живот, работа, работен екип, домашна среда, приятелски кръг. По този начин той ще може да се зарежда с енергия, ако стои в кръга на своите предпочитания. За да се развива в пълнота, ще осъзнае кои области са му непредпочитани, но важни с оглед изпълнение на личната и лидерската му мисия.