Бюлетин

защо да развивам лидера в себе си

Всички ние сме лидери по рождение. Дошли сме на тази земя с ясно определена цел. Нашият живот тук има висш смисъл. Всеки от нас получава точно толкова, колкото му е необходимо да осъществи своята лична мисия – ни повече, ни по-малко. Ако смятате, че животът, който водите в момента не е този, който вярвате, че заслужавате, си струва да си зададете въпроса:

Защо развитието на кариерата или бизнеса ми до момента не са това, което вярвам, че заслужавам?

Ако смятате, че това, което имате в момента, е резултат от досегашния ви начин на мислене и действие, но вярвате, че сте способни да обърнете тенденцията и да смените посоката, тогава си задайте въпросът:

Кое е онова, което е причина за състоянието на професионалния ми живот в момента?

Важното и в двата случая е да поемете пълна отговорност за досегашното положение на нещата. Ако работите усилено, най-добри сте в своята област, но не сте постигнали финансов успех, вероятно има причина. Може би не сте в правилната компания, която би оценила точно вашите таланти и принос. Това често се случва.

Несъответствието в търсенето и предлагането води до неуспех. Срещали сме наистина огромен брой случаи на непасване на предложените таланти, знания и умения и нуждите на самата организация. Очевидна причина за това е, че в организациите липсва ясна визия за това какви хора са подходящи за тях още на входа. Всички виждаме как текат непрекъснато обяви за работа, които за момент се запълват и след това се появяват отново като свободни позиции. Дори и ако организациите са открили метод как да подбират правилните за тях хора, това съвсем не означава, че ще ви помогнат вие да откриете своето място под слънцето. Това си е ваша задача.

Друга причина за неудовлетвореността ви от професионалната реализация е незнанието и липсата на яснота за собствените ви силни страни и начина, по който те могат да бъдат използвани продуктивно в дадената ситуация. Или, ако не могат да бъдат използвани в настоящата работа, мнозина не знаят как да открият правилната за тях работа, компания, партньори или клиенти.

Доста често срещан случай е прехвърлянето на отговорността за нашето сегашно състояние върху някой друг – държавата, работодателя, близките ни, всеки външен на нас, но не и ние самите.

Време е ясно да осъзнаем, че има две състояния, в които можем да пребиваваме. А те са състоянието на ЖЕРТВА – обвиняваме всеки друг за положението ни в момента, или считаме себе си за неспособни, ненадарени и неталантливи, за да успеем. Изживяваме се като жертва всеки път, когато ни обхване негативизъм и гняв по отношение на статуквото. Или когато нямаме идеи как можем да променим развоя на събитията в наша полза и не смятаме, че можем да открием решение на проблема си. Когато се примиряваме да живеем и работим под потенциала си, защото вярваме, че е криза и че хората нямат пари и не е време за резки промени. Така оставяме инициативата на лидерите да разместят пластовете и да преразпределят позициите на пазара на труда и в бизнеса.

В тези случаи ние се отказваме от рожденото си право да бъдем ЛИДЕР. Нужно е да осъзнаем, че само от нас зависи да вземем живота си в свои ръце и веднъж, след като сме взели това решение, да започнем да действаме като лидер.

Горният текст е откъс от книгата „Развий лидера в себе си“ от Веслава Попова. 

как да се научите да обичате работата в социална мрежа

Дори хора, които намират социалните мрежи за нещо отвратително, биха могли да се научат да го правят ефективно.

„МРАЗЯ РАБОТАТА В МРЕЖИ.“ Ръководители, други професионалисти и студенти по MБA споделят, че работата в мрежа ги кара да изпитват неудобство, да се чувстват фалшиви, дори „замърсени“. Въпреки че някои хора имат естествени наклонности да се свързват с другите, като екстравертите, които обичат и са активни в социалните мрежи, мнозина разбираемо го виждат като натрапчиво и неавтентично поведение. Но в днешния свят работата в мрежа е необходимост. Многобройни изследвания показват, че професионалните мрежи водят до повече работа и бизнес възможности, както и по-широки и по-задълбочени знания.  Изследванията още показват, че отвращението към нетуъркинга може да бъде преодоляно. Идентифицирани са четири стратегии, с които да се помогне на хората да променят начина си на мислене.

1. Съсредоточете се върху ученето

Повечето хора имат доминиращ мотивационен фокус – това, което психолозите наричат „промотиране“ или „превенция“. Тези от първата категория мислят предимно за растежа, напредъка и постиженията, които работата в мрежа може да им донесе, докато втората група го виждат като професионално задължение. Хората, фокусирани върху промотирането, практикуват свързването в мрежа, защото го правят с желание, с вълнение, любопитство и отворен ум към  всички възможности, които биха могли да се разгърнат. Хората, фокусирани върху превенцията, виждат  работата в мрежа като необходимо зло с усещане за неавтентичност, така че те са го практикували по-рядко и в резултат на това са се представяли недостатъчно добре в някои аспекти на работата си. За щастие, Карол Дуек от Станфордския университет е документирала изследвания, че е възможно е да пренасочите мисленето си от превенция към насърчаване, така че виждате работата в мрежа по-скоро като възможност за откриване и учене, отколкото като скучна работа.

Помислете за социалния елемент, свързан с работата ви, на която се чувствате длъжни да присъствате. Понякога, когато най-малко очакваш, провеждаш разговор, който води до нови идеи, нови преживявания и възможности, по-голям статус и авторитет. Изграждането и поддържането на професионални взаимоотношения също подобрява.

Ако сте интроверт, не можете просто да станете екстравертен, разбира се. Но всеки може да избере кой мотивационен фокус да разгърне. Концентрирайте се върху положителните неща – как това ще ви помогне да увеличите знанията и уменията, които са необходими във вашата работа—и дейността ще започне да изглежда много по-смислена.

2. Идентифицирайте общите интереси

Следващата стъпка в превръщането на виртуалното социализиране в по-приятно занимание, е да мислите как вашите интереси и цели съвпадат с тези на хората, които срещате и как това може ви помогне да започнете удовлетворяващи взаимоотношения. Множество изследвания в социалната психология показват, че хората установяват на най-сътрудничещите и най-дълготрайните връзки, когато работят заедно по задачи, които изискват приноса на всеки един. 

Помислете за подхода, възприет от Клод Груницки, сериен предприемач в медийните индустрии, когато той си постави за цел да се срещне с Джеферсън Хак, основател на британския ъндърграунд стил и музикалното списание Dazed & Confused. „Прочетох всяко негово списание и забелязах за какво пише и какви групи е проучил,”– припомня Груницки. „Направих толкова много и чувствах, че почти мога да разбера неговата личност преди да се срещнем.“ Когато вашата мрежа се движи от съществени, споделени интереси, които сте идентифицирали чрез сериозно проучване, ще се почувствате по-автентично и по-смислено и е по-вероятно да доведат до връзки, които имат също тези качества. 

3. Мислете по-глобално относно какво вие може да дадете

Дори когато не споделяте интерес с някого, вероятно можете да намерите нещо ценно, което да предложите като мислите отвъд очевидното. Разбира се, това не е винаги лесно. Хората, които се чувстват безсилни, защото са младши в техните организации, често вярват, че имат малко за даване и затова е най-малко вероятно дори да участват в работа в мрежа, въпреки че те са тези, които вероятно ще извлекат най-голяма полза от тази дейност. По-старшите обикновено се чувстват много по-удобно за работа в мрежа отколкото по-младшите им колеги, поради по-голямата си власт в организацията. Когато хората вярват, че имат много, което да предложат на други, като мъдри съвети, менторство, достъп и ресурси, нетуъркингът се усеща  по-лесен и по-малко егоистичен.

Във „Влияние без власт“, авторите отбелязват, че повечето хора са склонни да мислят твърде ограничено за ресурсите, с които разполагат и които другите биха могли да оценят. Те се фокусират върху осезаемите неща, които са свързани със задачи, като пари, социални връзки, техническа поддръжка и информация, като същевременно игнорират по-малко очевидни активи като благодарност, признание и повишена репутация. Въпреки че менторите обикновено са склонни да се наслаждават като да помагат на другите, те още повече се наслаждават, когато им се благодари за тяхната помощ. 

Колкото по-сърдечен е изразът на благодарност, толкова по-голяма е стойността му за получателя. Когато благодарността се изразява публично, това също може да подобри репутацията на работното място. Помислете за ефекта, който ще произведете, когато артикулирате вашите похвалите за шефа към вашите колеги и началници, очертавайки всички начини, и как сте напредвали под неговото или нейното ръководство. 

Хората ценят и тези, които разбират техните ценности и идентичност и ги карат да се почувстват включени. 

Ако работата в мрежа ви кара да се чувствате омърсен, не сте сами

Много хора намират професионалната мрежа за толкова неприятно, че ги кара да се чувстват морално и физически мръсни. В контролиран експеримент изследователи попитали 306 възрастни, работещи в различни организации да пишат за моменти, когато те са били ангажирани в професионални или социални мрежи. След това ги помолихме да довършат фрагменти от думи, като W _ _ H, S H _ _ E R, и S _ _ P—мярка за подсъзнателни предпочитания. Участниците, които са си припомнили професионалните контакти написали „ИЗМИВАНЕ“, „ДУШ“ и „САПУН“ – думи, свързани с чистота – два пъти по-често от тези, които си спомнят социални мрежи с неутрални думи като „ЖЕЛАНИЕ“, „ШЕЙКЪР“, и „СТЪПКА“. С други думи, въпреки че повечето участниците гледали общуването и сприятеляването като положително, те гледали на нетуъркинга като средство за подобряване на кариерата им отчетливо отрицателно. Техният негативизъм не е проява на неприязън или дискомфорт, а по-дълбоко чувство на морално замърсяване и неавтентичност.

Може също да имате уникални прозрения или знания, които могат да бъдат полезни за тези, с които работите в мрежа. Например младите хора често са по-добре информирани от своя старши колеги за новите тенденции и пазари в информационните технологии. Когато мислите повече за това, което вие можете да дадете на другите от това, което можете да получите от тях мрежата ще изглежда по-малко саморекламен и по-безкористен и следователно по-достоен за вашето време.

4. Намерете по-висш смисъл

Друг фактор, който влияе на интереса и ефективността при създаването на мрежи е основната цел на хората, когато го правят. Всяка трудова дейност става по-привлекателна, когато е свързана с по-висока цел. Така че мислете за вашата мрежа в тези по-широки рамки. 

МНОГО, АКО НЕ повечето от нас са амбивалентни относно нетуъркинга. От една страна знаем, че е от решаващо значение за професионалния ни успех, но от друга, го намираме за неприятно задължение. Тези стратегии могат да ви помогнат да преодолеете вашата неприязън. Като преминете към мислене тип „промотиране“, идентифицирате и изследвате споделени интереси, разширите вашия поглед за това, което можете да предложите, и  като мотивирате себе си с по-висша цел, ще станете по-въодушевени и по-ефективни при изграждането на плодоносни за всички взаимоотношения.

Източник: Harvard Business Review

Камък в душата

Ученикът отишъл при учителя и казал:
— Учителю, ти винаги си позитивен и в добро настроение, никога не се ядосваш на никого и не се обиждаш. Научи ме да бъда като теб.
На което учителят отговорил:
— Добре. Тичай за прозрачна торба и картофи.
Ученикът побягнал, донесъл прозрачна торба и картофи, а учителят му казал:
— Отсега нататък, щом се обидиш или ядосаш на някого, вземи един картоф и напиши името си от едната страна, от другата страна напиши името на човека, с когото сте имали конфликт, и го сложи в торбата.
— Това ли е всичко? – попитал ученикът.
— Не, отсега нататък винаги трябва да носиш тази торба със себе си и всеки път, когато имаш такава ситуация с негодувание или гняв, вземаш нов картоф, пишеш имената и го слагаш торбата.
— Добре — казал ученикът.
Минало известно време, торбата на ученика започнала да се пълни с картофи и му било неудобно да я носи със себе си. Не стига, че станала тежка, но и картофите, които сложил в самото начало, започнали да се развалят, покълнали, мухлясали и цялата торба замирисала ужасно. Тогава ученикът се върнал при учителя и казал:
— Вече не мога да нося тази торба със себе си. Стана много тежка и картофите започнаха да се развалят. Предложете ми нещо друго.
На което учителят отвърнал:
— Така се случва в живота. Всеки път, когато се обидиш на някого и се ядосаш, камък се появява в душата ти. С времето камъните стават все повече и повече. Твоите действия се превръщат в навици, навиците формират характера, а характерът създава вонящи пороци. Специално ти дадох възможност да погледнеш целия процес отстрани. И накрая, още щом се появи у теб желание да се обидиш на някого и да се ядосаш, помисли имаш ли нужда от този камък в душата си?