Визуализирай

Желания

Желанията често се бъркат с нуждите. Разликата е, че за едните е нужно да бъдат осъзнати и задоволени, за да не бъдат пречка пред актуализацията на личността. Желанията често са породени от външни влияния, от рекламите, модата, моделите за подражание, които демонстрират определен жизнен стил, който поражда желание да бъде уподобен, за да се извлече очаквано удовлетворение. Точно тук са подводните камъни, които впримчват повечето последователи на модните тенденции. Те не носят удовлетворение, а още по-голям глад. 

Ако човек се стреми да демонстрира статус чрез покупка на най-новите джаджи, може да не осъзнава, че нуждата му от това да изяви индивидуалността си точно по този начин се превръща в зависимост да работи работа, която вече не го удовлетворява, но му дава нужното ниво на доходи, за да си позволи този лукс. Желанието да притежаваме една елекронна играчка обвързваме с идентичността си. А това води до поредица от решения, които от своя страна влекат все по-големи компромиси с истинските нужди и ценности на личността.

Мечти

– Жив ли си? – попитал равинът.
– Да! – отговорил ученикът.
– А откъде знаеш?
– Знам, защото усещам огъня в сърцето си!

„Ако си роден без криле, не им пречи да израснат.“ Габриел Шанел – Коко Шанел

Мечтата е страст, проектирана в бъдещето. Това, което е най-съкровено за нас, което ни ни дава сила да надмогваме себе си, инерцията, удобството, сигурността и да поемем в нови и непознати води. Движи ни страстта, за да постигнем голямата си мечта. Колкото е по-голяма разликата между увереността в себе си и възможностите си да постигнем тази мечта, толкова по-бързо и по-лесно се отказваме от нея.

Постиженията по пътя подхранват увереността ни, а когато тя расте, мечтите ни стават все по-дръзки. Когато стигнем лимита си, разбираме, че той се е разширил още. Това, което ни отказва, са провалите, начинът, по който ги изживяваме и това, което научаваме от тях. Другият фактор е натискът на общественото мнение, особено на тези, които уважаваме и които обичаме и на чието мнение държим. Подменяме мечтите си с чужди представи за щастие и успех. Следваме модните тенденции, вместо самите ние да създаваме бъдещето си. Цената, която плащаме е, че ставаме добри в посредствеността и постепенно губим жизнената си сила. В личностен план мечтата може да значи лично съвършенство чрез доближаване до най-добрата версия на себе си.

„Проблемите на света не могат да бъдат решени от скептици или циници, чиито хоризонти са ограничени от очевидните реалности. Нуждаем се от хора, способни да мечтаят за неща, които никой не е виждал.“ Джон Ф. Кенеди

Вярвания

Ограничаващите вярвания са убежденията, които сме формирали неосъзнато в най-ранна детска възраст под влияние на родителите и социалната среда, в която сме отрасли, както и от опита, който сме придобили по житейския си път. Отнасят се до наши или чужди способности, възможности и заслуги, за живота и света като цяло. Отразяват картината на вътрешната ни реалност и са невидимата причина за много от нашите действия или липса на действия.

Убежденията не са факти, тъй като фактите са следствия. Убежденията са причини. Те са тези, които изграждат нашата реалност и са в основата на нашите победи или разочарования. Има такива, които ни движат напред, които ни помагат да израстваме и постигаме. Има и такива убеждения, които някога са ни вършили работа, но вече ни спъват. 

Убежденията могат да се редактират, настройват и променят, но само след като се осъзнаят. Няма как да пренасочим силата на тяхното действие, ако не виждаме, че съществуват и докато сме подвластни на автоматизма им, ние им придаваме по-голяма сила, отколкото притежават. „Аз съм си такъв“ е пример за убеждение, което ни смалява.

Мисли

Мислите са форми, образувани в съзнанието по несетивен път. Те дават възможност за създаване на модели на света съобразно дадени намерения и желания. Мисленето отразява сложни верии от асоциации, непрекъснато усложняващи се. Важното е да се осъзнае – мислите, каквито и да са те, не сме самите ние. Те идват и си отиват, някои се завръщат постоянно и пораждат подобни на себе си мисли, държат ни в своя обсег, карат ни да забравим всичко извън тях, често дори непосредствената сетивна действителност. 

Мислите често пораждат действия. Всъщност, няма действие без предхождаща го мисъл. Мислите се конкурират помежду си, което поражда съмненията и колебанията. Мисленето има свойството да приема формата на това, за което мисли. А също така „да изземва“ функциите на Аз-а, да се „самообявява“ за единствения Аз. Така мислите се превръщат в самосбъдващи се пророчества. Постоянните мисли за едно и също нещо формират характер, а характерът се превръща в съдба. Ето защо осъзнаването на мислите може да ни помогне в тяхното овладяване и насочване в посока, която да ни служи, вместо да ни парализира.
„Можеш само ако мислиш, че можеш.” – Марк Тулий Цицерон
„Ако мислиш, че можеш и ако мислиш, че не можеш – все ще си прав.” – Хенри Форд

Визия

„Всичко, което знам, е че първата стъпка е да създадеш визия, защото когато видиш визията – красивата визия, това създава силата на желанието.” – Шварценегер

Мечтите са в основата на визията. Визията е идеализирана представа за желано и постижимо състояние. Тя е поглед в бъдещето, там, където сме отправили взор и сме твърдо решили да вървим. Ярка картина на бъдещо състояние, което въплъщава сбъдната мечта, но отчита и наличните ресурси, таланти, способности, настоящите и бъдещите вложения. Визията трябва да бъде вълнуваща, предизвикателна и възможна за осъществяване. Тя е отправната точка за стратегическите планове, тактическите краткосрочни цели и измерванията на резултатите от дейността.

Стремежът към постигане на визията винаги ще изисква някаква промяна. Това е пътуване от днес към бъдещето. Да се правят промени е рисковано, но лидерът знае, че да стои на едно място, е още по-рисковано. Организациите, които нямат визия за бъдещето си или нямат желание да се променят, са обречени на бавна смърт. Не е достатъчно само да обрисувате визията. Тя бързо ще изчезне от погледа, ако не се грижите за нея да я подхранвате с ежедневно поливане. В личностен план визията на най-добрата версия на себе си включва образен език, картина, която обрисува личното съвършенство – вече постигнато. Как изглежда вашият бъдещ съвършен Аз? Какво чувствате докато си го представяте? Кое е най-доброто описание на тази визия? Ярко, запомнящо се, вълнуващо.

„Лидерството е способността да превръщаш визията в действителност.“ – Уорън Бенис

Мисия

Повечето хора нямат лична мисия. Дори не се замислят какво би се променило, ако формулират такава. Животът им би потекъл в съвсем друга посока. Път обратно към себе си и към своето предназначение.

Човек без лична мисия е като кораб без кормчия, като самолет без пилот, като орех без сърцевина. Мисията задава посоката, канализира енергията и дава смисъл на живота на всеки човек.

Осъзнаването на предназначението е навигатор за взимане на жизнено важни решения относно целите, приоритетите и областите, в които да фокусираме своето внимание. Личната мисия може да трансформира реактивен и следващ импулсите си и чужди цели човек в осъзнат и проактивен. Жертвата може да се превърне в победител, а последователят в лидер. Според Зиг Зиглър забележителните хора имат едно общо нещо: абсолютното чувство за мисия.

„Ако искаш да живееш щастливо, намери си мисия в живота и нека тя не е един човек или едно нещо.“ – Айнщайн

Цели

„Ако не знаеш къде отиваш, всеки път ще те отведе там.“ – Алиса на Усмихнатия Котарак

Ако предназначението на визията е да вдъхновява, то на целта е да я конкретизира така, че да бъде точна, ясна, амбициозна, постижима в определен срок. Визията е формулирана мечта. Целта е ангажираността към постигането ѝ в зададени от нас самите параметри. Целите ни впръскват енергия да действаме. Те са мишената, в която се прицелваме. Добре зададената цел съдържа и измерителите на успеха. Една от причините много малко хора да постигат това, което наистина искат, е фактът, че никога не се фокусират върху целта си; никога не концентрират силата си. Повечето се лутат в живота си и не решават да овладеят и усъвършенстват нещо специално.

„Хората не са мързеливи. Те просто имат импотентни цели – това са цели, които не ги вдъхновяват.” Тони Робинс

Една цел трябва да плаши и вдъхновява. Да сте леко уплашени от целта си е знак, че тя е предизвикателство за вас. Че ви носи тръпка и ви извежда извън зоната на комфорт. А това винаги е свързано с развитие. Дръзката цел ни мотивира да дадем най-доброто от себе си, да напрегнем мозъка си да измисли стратегии.

Стратегия

„Грешната стратегия ще се провали във всеки случай, без значение колко добре е организирана работата с информация. А лошото изпълнение ще съсипе най-добрата стратегия.“ – Бил Гейтс

Думата стратегия идва от гръцки и значи водя войската. Или накратко стратегията е наука и изкуство за водене на война. В организационното и личностното развитие, стратегията е комплекс от подходи за осъществяване на мисията чрез реализиране на най-важните цели и задачи на личността и организацията. Стратегията е висш план как да се постигнат целите с наличните ресурси в условия на известна несигурност. Стратегията обикновено включва полагане на цели, определяне на действия за постигане на целите и мобилизиране на ресурсите, за осъществяването на тези цели.

„Стигнах до заключението, че при дефинирането на стратегия си заслужава да се направи разграничение между две групи фактори: задълженията, които трябва да се вземат за успеха на стратегията, и несигурността, свързана с тези задължения.“ – Гай Кавазаки